Готическата архитектура включва нови и драматични възгледи за пространство, с използването на остри кули, раздвижени греди и други радикални преустройства, но мебелния дизайн от 12. век не се влияе от новия стил. Новите катедрали изразяват изобилието и богатството, но във връзка с интериора богатите дарители са се наслаждавали на прост и функционален дъб, подсилен с орнаменти и метална обработка до около 1400 г. След това, повече от век, на панелите на столове, маси и сандъци с всякакъв размер се гравират геометрични фигури. През 15-ти век се въвеждат нови форми. Едната е вид етажерка с малка площ за съхранение, придържана от високи крака – на върха има място за предмети за украса, както и по-долу на една полица. Шкафовете се изработват с един или повече реда от пространство за съхранение с вратички. Друго пространство е гардеробното – с високи врати от 1.5 м до 2 м (4 до 6 фута). Заедно с архитектурни мотиви като арки и колони се появяват и декоративни елементи базирани на висящи платна, мотив известен като ”гънки”. Като стил от Северна Европа готиката остава основен представител в мебелното производство до ранния 16-ти век.

РЕНЕСАНСОВИ МЕБЕЛИ

Италия. Първите нови промени в мебелта на Италианския ренесанс представя изкусно гравираният сандък, познат като „касоне” – с позлата, гипсови орнаменти, и декоративни рисунки, базирани на класически прототипи. Тази форма до някаква степен е въодушевена от римския саркофаг, някои ранни екземпляри имат сцени, илюстриращи световната готика, романса на розата. Темите на картините от 15-ти век, като Раждането на Девата (1485-94, Санта-Мария Новела, Флоренция) от Доменико Гирландио, подсказват богатството на жанра, идеите при гравирането и употребата на орех вместо дъб (дъбът е предпочитан в по-ранните периоди) представят висока креативност през 15 век. Прилага се по-голямо разнообразие от форми, повече орнаменти, отколкото в ранните периоди. Съживява се тенденцията на сгъваемите столове, със седла от кожа или тапицерия, те са с гравирани облегалки и вместо крака имат гравирани панели.

Франция. Във френската мебел от 15. в. може да се открие дори по-богата декоративност, която доказва влиянието на Италианския ренесанс. Дворците на Франсис I и неговия син Хенри II включват италиански художници, които довеждат Ренесанса във Франция. По време на царуването на Хенри II, архитектът Жак Серсо предлага нови дизайни. Сложните му интерпретации на класически мотиви се използват за декорации на мебелни панели в новия стил на Ренесанса. Голяма фигура за времето си е Хуго Симон, който публикува внушителен списък с дизайни, представящи творби с голям вкус и гравюри. Отделните примери доказват новото разбиране на класическата форма. Устремът на дизайнерите от 16. в. пренася същия стил в 17. век. Характерните маси с тънки прави крака и столове с облегалки от панели, изработвани към 1560-70 г., продължават да се изработват и след 1600 г. През първата декада на 17-ти век стават промените в дизайна трудно забележими. През 1610-43 г., през царуването на Луи XIII-ти мебелните форми следват моделите от 16. век, но по-деликатно и се увеличава използването на абанос и инкрустации от черупки на костенурки.

Англия. Английският Ренесанс предлага по-опростен от френския дизайн. Характерни са по-малко гравираните, елегантни детайли, по-проста декорация и по-стилизирани детайли. Дъбът продължава да бъде основното дърво за мебел в Англия през 16. век.

Холандия. Интересът към дизайна е документиран в няколко публикации от 17. век. Две книги за дизайн с голямо влияние в ранния 17. век се публикуват в Амстердам от Ян Вредеман ди Врие ( 1527-1604 г.) и Криспин ван ди Пассе (1565-1637 г.). Холандските майстори на шкафове създават мебели по-близки по дух към произведенията на английските творци, отколкото към френските. Холандците са били консервативни и дизайна на Ренесанса е все още популярен през 1650 г. и по-късно. Една специална форма – гардеробната, с висящите корнизи, които го заобикалят и с триизмерни врати, заради апликацията на издадени отливки, е типично холандска и се използва за дълъг период от холандските заселници в Северна Америка. Холандският пример, най-вероятно заради издадените книги за дизайн, се забелязва и в мебелите на Северна Европа, макар всяка област да създава отделни дизайни, като популярна форма.

Испания. В Испания влиянията са по-разнообразни. Новите идеи на Ренесанса се отразяват и на дизайна, но се намесва и традицията на Мурите. Макар, че Испания от дълго време е свободна от пряката връзка с Изтока, деликатните гравюри върху плочки и кожа, както и смелите комбинации на дърво, желязо и злато (или позлата), остават популярни до 16. и 17. век и показват силното влияние на Мурите.

Китайски мебели от династията Мин.

Периодът 17. век е време на нарастващ космополитизъм. Търговските пътища са открити век по-рано, като стават източник за нови идеи и материали. Времето 16. и 17. век е идеално за Запада да открива китайската мебел, тъй като през династията на Мин (1368-1644 г.) китайската мебел бележи висоти. Високи шкафове, елегантни маси, столове и пейки са типични за периода. Използват се скоби и планки за укрепване и се добавят специални декоративни елементи – доказателство за това, че майсторите на мебели вече имат солидна представа за красотата на дървото. Ориенталската декорация е добре известна през 17. век, вероятно оказва влияние върху по-късния дизайн в Западна Европа (лакираните сандъци се използват много в тази част в началото на 17. век). Много екземпляри имат позлатени поставки, които се изработват и лакират според новите виждания на Запад, за да се пригоди лакираната ракла (или сандък) към новите вкусове.

Следва продължение…

Гръцката мебел, както и мебелта от Месопотамия, е позната най-добре от рисунки и скулптури, тъй като малка част от нея е оцеляла. Детайли от рисунки върху ваза и надгробни камъни достатъчно добре обясняват нещата, а фреските от Партенона и групата от миниатюрни седнали фигури в теракота и в бронз помагат да се запълнят празнините. Оцелели са няколко мраморни трона, както и изолирани дървени елементи от истински гръцки предмети. Наличните доказателства показват, че гръцките дизайнери не следвали свободната форма на по-ранните егейски примери. Тенденцията в орнаментиката следва Египетската традиция. Въпреки всичко, макар да има прилики с египетската, гръцката пейка, използвана за ядене и за почивка, е изработена с хоризонтална линия за облягане на височината на масата. Облегалката за глава е направена, за да носи възглавница, не се използва опора за крака. Макар и тук понякога да се срещат орнаменти с животински крака, в повечето случаи краката са с форма на тромпет в правоъгълните дизайни, които се базират на колоноидни форми. Използват се различни столчета за сядане. Сгъваемите столчета с крака в Х-образна форма и такива с прави крака са изработвани от 6-ти век пр. Христа, до Елинистичната ера. Наблюдават се примери на функционални и обикновени изпълнения. Повече се открояват столовете познати като „клисмос”, което е лек или удобен стол с облегалка. Много комфортен, използван в архаичния и класическия период. Той е най-вече обикновен с извити крака от седалката и облегалка от обикновен правоъгълен панел, извит навътре от страните му към центъра. Масите показани на рисунки обикновено са малки. Правоъгълните седалки са най-популярни и най-често основата се състои от три крака, прости и извити, понякога с животинска форма, често имат и облегалки. Те са местени за вечерите и прибирани след това, за да се открие пространство на различни изпълнители. Кръглите маси от гръцки произход се изработват в Елинистичния период.

Сандъците в древна Гърция варират по размери от миниатюрни до монументални екземпляри – от плоски форми до такива с извити седалки. Те се изработвани от дърво, бронз и слонова кост и имали архитектурна декорация. Формата на сандъка е много стара, за първи път са открити в древен Египет, след което тази форма става традиционна, като продължава чак до 19-ти век.

РИМСКИ МЕБЕЛИ

На пръв поглед римските образци изглеждат базирани върху гръцки прототип. В 1-ви век сл. Христа, богатият римски дизайн издава гръцко влияние. Руините от Помпей и Хераклея дават ясно доказателство за красива домашна изработка и показват в каква обстановка са се ползвали. Помпейските фрески илюстрират как е използвана мебелта и намекват, че се застъпва по-голямо разнообразие на формата. Източниците и датата на новите находки от Елинистичния период са спорни. Няма твърдо доказателство за теорията, че шкафовете за чинии се внедряват точно тогава. Примери за това се черпят от римските фрески, които може да са копия на гръцките, но е оцелял един шкаф на къщата Ларариум в Хераклея. Съществуващите примери показват, че по-голямата част от мраморната и бронзова мебел е изработена по-скоро в римски отколкото в гръцки времена. Иначе дизайнът е по-комплексен, макар че използва същото съдържание на орнамента. Като допълнение към малките маси, познати в Гърция, са били използвани правоъгълни и кръгли екземпляри с различни размери. Налагани са и по-практични дизайни – маси, които са се разглобявали и такива със сгъваема основа. Изобилието от елегантни гравюри и фината изработка от слонова кост, бронз, мрамор и дърво се споменават в римската литература и са останали достатъчно фрагменти, доказващи точността на тези ранни описания.

ВИЗАНТИЙСКИ И РАННО СРЕДНОВЕКОВНИ МЕБЕЛИ

Макар че има и други оцелели артефакти в изобилие, странно е, че са малко данните за мебели от ранните християнски и византийски времена, както на Изток, така и на Запад. Богатите имперски църкви в Константинопол и Равена (Италия) показват, че е имало паралелно изящество в обзавеждането на просторните палати на управляващите. Единственият византийски монумент, Тронът на Монах Максимиан (550 сл. Христа, музей в Равена) е шедьовър с гравюри от слонова кост, която покрива дървената рамка; той има религиозно предназначение, но така или иначе се демонстрира начина, по който се изработва Византийската скулптура. Т.н. трон на Дагоберт I (600, Национална библиотека, Париж) е бронзов, сгъваем стол, има животински крака познати от римските образци, но с по-смело изображение. Ръкописи и няколко мозайки от 5-ти и 9-ти век дават данни, че въпреки римското влияние, вкусът се е променял в посока да представя детайлите по-абстрактно и просто. Консерватизмът, силен елемент в илюстрираните ръкописи от периода, също личи в мебелите. В годините 1000 до около 1200, Романския период, са известни с възраждането на спиритуалността и с огромния брой построени църкви в западна Европа, но от периода има малко образци на мебели. Романският стил на мебелен дизайн се изявява най-добре във френските скулптури, където са използвани опростени и схематични интерпретации на гръко-римския орнамент. Дървените сандъци, са изработвани малко по-късно и са гравирани със схематични и геометрични образци, които говорят за романския стил.

Следва продължение…

Канор - композиция спалня

Мебелният дизайн следва модата на своето време. Днес в дизайна се съчетават стилове, които характеризират отделни епохи. Голяма част от скъпите мебели в съвремието ни са антики или следват линията на античните мебели. Основно изискване за мебелен дизайн, освен функционалността, е да допълва интериора – някои форми имат отношение към архитектурата, други наподобяват частично животни, трети са силно свързани със сексуалността и т.н.

Най-старите материали, като древните месопотамски инвентари, описват богато декорирани интериори със златна тъкан и позлатена мебел. Някои оцелели древноегипетски образци са изящни и първоначално са покрити със злато, но също така се изработват и обикновени мебели. В историята на мебелното изкуство се набляга върху елегантността на изработката и това е качество, което се запазва в времето. В този смисъл мебелният дизайн отразява тенденциите в стилов и моден аспект на времето, но функционалността и практичността остават водещи критерии в масовото производство – най-простите мебели, изработени за нуждите на работника или земеделеца, са в по-голяма степен функционални и трайни. Масите и столовете, използвани от работниците около 1800 г. пр. Хр., приличат на същите, изработени 1800 г. сл. н.е. Холандските жанрови рисунки от 1600 г. и американските картини от ранния 19-ти век изобразяват селски интериор, който често е много еднакъв.

 ИСТОРИЯ НА МЕБЕЛИТЕ

Реконструкцията на праисторическата къща със сигурност не е възможна, макар че всички фактори показват, че тя е притежавала мебели. Историята на мебелите трябва да започне с най-старите запазени образци, тези от 4-ти век до 6-та династия ( 2680 – 2255 г. пр. Христа) в Египетското царство…

ЕГИПЕТСКИ МЕБЕЛИ

Сухият египетски климат и погребални процедури обясняват частично запазените предмети, които включват столове, маси, столчета и дивани. В добавка към това, стенописите ни дават представа за дизайна на египетската мебел. Както в дизайна и направата, методите използвани в древния Египет са останали и днес в мебелното изкуство. В големите предмети, тези за сядане и масите се използва метода на направа „клин и отвори” познат в древен Египет и до днес, макар че клиновете се заместват от скоби за по-енергично производство. Страниците на по-изящните кутии се захващат от майсторите на Египет с орнаментирани клинове, една техника запазена до днес. Едно древно египетско столче изобразено на дървен панел (2800 г. пр. Христа, музей на Египет, Кайро) от гробницата на Хезире има животински крака за подпори. То не е много по-различно от стола на гробницата на фараона Тутанкамон от новото египетско царство. ( 1325 г. пр. Христа).

Стол, маса, канапе и навес ( от 2600 г. пр. Христа) от гробницата на царица Хетефер, майка на Куфу от 4-та династия в Гиза се реконструират от остатъците на оригиналния им златен обков. Те имат животински крака, солидна облегалка и поставки за ръце. Леглото към височината на главата има облегалка за глава и поставка за крака. Релефната декорация на някои мебели се състои от символи на божества и сцени с религиозно значение. Други оцелели маси и столчета са с красиво изработени крака, но обикновени. Навярно са имали метални орнаменти, но от рисунки се вижда, че са прости, тапицирани предмети. Оцелелите предмети и илюстрации от картини на стени показват по-широки теми за декорации. Златни листа се използват за краката на столове и маси, инкрустации от слонова кост и други материали се появяват на панелите на сандъци и други. Основната тема е антропоморфични форми на краката и сандъци с форма на миниатюрни постройки.

МЕСОПОТАМСКИ МЕБЕЛИ

Макар че всъщност няма оцелели примери, гравюри и релефи показват какво е представлявала мебелта от епохата на Тигър и Ефрат. Маси, столчета и тронове са илюстрирани с различни елементи от 3500 до 800 г. пр. Христа. Един шумерски стандарт – кутия на прът ( 3500 -3200 г. пр. Христа, Иракски музей, Багдад), показва гравюри на черупки, които са били монтирани на прости столове и тронове. Оцеляла е също и шумерска лютня (2685 г. пр. Христа, Пенсилвански музей, Филаделфия), която има богати гравюри и глава на брадат бик, издълбана в средата и покрита със златно фолио. Гравирана плоча, изработена около 2300 г. пр. Христа, показва трон без облегалка, който изглежда елегантно тапициран, но пък краката му са много обикновени. Мебелта на Ашурназирпал II и кралицата му, показана в релеф (9-ти век, Британски музей, Лондон), е по-прецизна, с маси и тронове, поддържани от тромпетообразни и животински крака, украсена с релефна декорация.

МИНОАНСКИ И МИКЕНСКИ МЕБЕЛИ

Примери на мебел от цивилизацията на Микена (Гърция) и Миноа в Егейските острови са еднакво трудни да се открият, но релефни бронзови и глинени изображения, като и някои пръстени ни дават сведения. Едно изключение, тронът от гипс в троновата зала в Кносос (1600-1400 г. пр. Христа) показва, че функцията и материалите са били по-важни от самия дизайн в Егея. Основните орнаменти са по-стилизирани, както на трона, така и на плочките от теракота. Съществуващите примери – столове, маси, пейки и сандъци не показват кой знае каква декорация. Открити са обаче една – две табли, които имат релефни гравюри със златна украса на мебелта, както и крак от маса от Тива – много красиво гравиран.

Следва… (статията е по чужди материали)

Какво ново?

През последните десетина години няма някакви революционни постижения в технологията за производство на ламиниран паркет. За сметка на това, обаче, в дизайна на повърхностите са направени много нови стъпки. Финишът на най-горния слой е снимка, която се обработва компютърно. В началото най-търсени са порестите или гладки продукти, които имитират визията на естественото дърво. По-късно се правят текстури, които също повтарят шарките на природния материал, но вече и на допир се усеща структурата. Жилите на дървото се имитират със специални преси. Друг клас, който също се предлага „КАНОР“, са автентичните ламинати. Постигната е текстура не само по дължината на дъската, но и по годишните кръгове и така отклонението от истината е абсолютно незабележимо. Фугите са не само по дължината, но и по ширината на ламелата. Най-актуални са т.нар. „рендосани дъски“, както при паркетите, така и при ламината. Наподобяват ръчно обработена повърхност, но са изработени на машина. Въпреки, че финалното покритие е матово, вече има технологии, които придават и блясък. Има дори обработка, която наподобява маслено покритие. Допълнително специално импрегниране с комбинация от масло от слънчоглед и корундова палма позволява ламелите да се монтират и в бани или на открито. Могат да се имитират стари палета, дори вестникарски рола или такива с 3D ефект при определена светлина. Върху ламината се изобразяват структури на естествен камък, декори на гранитогрес, теракота и мрамор. Нови са и размерите на ламелите. Преди се произвеждаха само 1,20х0,20 м, сега се предлагат разнообразни варианти както при естественото дърво с дължина до 2,20 м и ширина до 40 см. Друга новост е комбинацията между лепене и плаващ принцип на полагане. При този метод се постига допълнително приглушаване на шума, както и здравината на лепенето.

Автор:  Виктория Дишкова

Мебели, паркети и врати КАНОР

Сюжета на снимките все пак е правен от човек, използвал банан, патладжан, карфиол и т.н. и еротиката е недвусмислена. Сърфирайки в интеренет аз открих доста фотоси, в които Майката-природа е „унагледила” доста …. фантазия в своите „ зелени рожби” – растенията.
В началото на нашата нестандартна класация ще започнем с „белите дробове” на земята – дърветата. Фотосите са доста интересни и провокиращи т.е. майката природа щедро се е раздавала….

За да е всичко равностойно и природосъобразно, хехехехе съществуват и female предложения.

Формите наистина са изразителни, но за съжаление повечето са тумори и разнообразни болести, които водят до пагубен край на дървото.

Майката Природа, продължава да ни изумява и с „деликатни” форми и в растенията.

В последните години секса наистина продава, но да се котират зеленчуци и плодове с формата на полови органи.., хм странно, но доста забавно. Тука се сещам за един подходящ пример – да отиде човек до Женския пазар и да иска „камби – фалоси” или „пъпеш – женско дупе” хехехехе. Наистина иновационно. Сещам се и за друг пример: Вместо на стриптиз бар, човек да посети местната зеленчукова борса…..

Със следващите предложения, кореноплодните ще заслужат името си…:)

Време е за гатанки … „ Защо Червената шапчица се загуби в гората?” или „ Защо бабата дойде от гората  леко притеснена?” хахахахаха, отговора е в …. гъбите.

В село Плодовитово, област Пловдив са горди, освен с хубавите си булки са известни и с плодородните култури.

Вижте и  озеленителски програми в хубавите къщи на селото.

И накрая да завършим с малко предложения от тропиците:

Хахахахаххахахаха…

Мебели, врати и паркети КАНОР

P.S.  Специални благодарности на горските стопани по света, за любезно предоставените фотоси.

1.   Първото предложение идва от Филипините и се нарича „Балут”:

Това е оплодено яйце на пиле или патица  в стадий „оформен на зародиш”. Преди да се излюпи, яйцето се вари и се поднася с чили и оцет. „Вкусотийката” си има „строг” етикет на хапване. Първоначално се изпива течността , после се хапва зародиша и накрая се облизва черупката. Тази храна е толкоз популярна в страната, че с похапване на „балут” се разпознават „истинските” филипинци .

2.  Суши от „Сперма от Треска” :

Предложение от Япония на прясно изцедена  сперма от треска. Единственото условие е да не се яде от ученички  .

3.  Сушен Китайски плъх.

Напълно съм на ясно, че хората, за да оцелеят, използват различни хранителни ресурси. Въпреки това, гледката на сушен плъх на тръстика на хранителните шандове в Yangshuo със сигурност не е апетитна за „гладните” туристи на града.

4.  Hákarl – Исландско национално ястие.
В историята на островната държавата има следната случка: „Сериозно” огладнял исландец открил, че заровената за 12  седмици в чакъл и пясък акула, се превърнала на  „апетитна” закуска. Чрез процесите на ферментация и гниене, месото добива „някакви” вкусови качества, които са харесвани в островната държава. До ден днешен яденето на гнила акула в Исландия се счита за своеобразен тест за мъжество и обикновено се консумира като мезе към “Svarta Dauði” – Черна смърт, вид силно алкохолно питие. На свой ред чуждестранните гости го оприличават на развалено сирене, натопено в амоняк. 

5.  Пържени насекоми в Тайланд.
Този „деликатес” е широко разпространен в Банкок. „Хранителните” насекоми са познати и сред населението на Североизточна Европа. Известни в академичните среди, като „microlivestock„, насекомите са богати на протеини и могат да бъдат евтин заместител на месото, подходящи дори и за вегетарианска диета.

6. Продължаваме по темата „насекомoядни” с „вкусотийка” от Камободжа.

Тези паяци се въдят в Камбоджа и много приличат на тарантулата от Северна Америка. Te живеят на колонии в земята и хапят болезнено. Приготвят се добре изпържени в олио, като така приготвени са били основното ядене на „Червените кхмери” по време на военния конфликт. Според людете, хапвали  паяка, го описват като хрупкава храна с вкус на раци. Пожелавам им добър апетит.

„Щастливи Камбоджанци” с пълни тави от „деликатеса”.

7. „Юфка” от пчелни ларви – Hachinoko
„Питателна” храна за Японци и Китайци в регионите, лишени от риба и животинско месо. Рецептата за това блюдо е варене на ларвите  в соев сос и малко захар, докато се получи ронлива консистенция. Гадничко. Дори тази рецепта се правила традиционно по празниците. Странни начини за купон у азиатците.

Идеята еволюира до невиждани висоти и се появи в световно незизвестно, кулинарно, азиатско предаване. Бубите се появиха в различни ястия.

Създадена беше и оргинална, италианска рецепта за спагети-червей „Болонезе”:

„Лека” пролетна супа от шурци.

Ордьовър от бръмбари.

Следястие от скорпиони и т.н.

Съществува теория на Кунфуций за хранетото, според която, хората трябва да сe хапват  повече хубави храни, т.е. хранителните продукти трябва да са добре обработени след готвене, с добър вкус с хубава външност… Това е нещото, което ще стимулира техния апетит. В разрез на казаното, всички помним култовата сцена от филма „Индиана Джоунс и Храмът на Обречените” със супата от очи, печената змия или маймунския мозък. Добре сервирани и обработени „гадорийки” т.е. казаното от Кунфуций на 90 % процента. Следващите ни предложения са именно такива:
8. Питон в собствен сос от Бразилия и невероятен дресинг от зеленчуци.

9. “ Пържена кокоша глава”  в Мак Доналдс.

Това не е фото-монтаж и много хора се питаха дали фирмата не минава към производството на „гадорийки”. Въпреки, че показаното е много голям деликатес в Азия, заради грешката си, Мак Доналдс се разминаха само с 100 000 долара обещетение за „иновацията” в храненето.

10.  „Пастет” от костен мозък на крава.

Според Токийски експерти „изтънчето” хапване е пълно с енергия и лесно разтворими масти.

11. В Индонезия са намерили находчив заместник на „Телешко варено”. То се казва „Прилепско варено”.

Местните казват, че става и добра „пастърма”.

За тази „вкусотия” са използвани доста „Батмани” и едноименният филм стана бестселър в кулинарията.

12. Маймунски мозък

Този „деликатес” е  предмет на спорове във връзка с пройзхода си. Китайците най-вече искат „патента”, но пък в Индонезия маймуните са станали обект на ”свръх” лов, благодарение на неоснователно вярване, че яденето на мозъка може да лекува импотентност. Нека да ги оставиме да се карат за патента.

13. Животински пениси.

В западните страни, пенисът обикновено се изсушава и се продава за тренировки на домашните кучета.В много ориенталски страни обаче, обикновено се консумира от хора. „Деликатесът” се приготвя на пара или чрез дълбоко пържене, но често го хапват суров – „ями-ями” . Вкусът му е сравняван с „преварен калмар”.

14. За любителите на консервирани храни също е помислено:

15. Накрая, но не на последно място, придобилото световна известност кафе ”Kopi Luwak” – кафето от изпражнения от животни.

В Индонезия живее малко животно, наподобяващо котка, което индонезийците наричат luak. Luak е нощен бозайник, който живее по дърветата и се храни с насекоми, гризачи и плодове.  Любимата му храна са плодовете на кафеното дърво. Често пъти обаче те не могат да бъдат смлени от организма му и излизат цели в изпражненията му. Точно тогава хора от местното население се намесват. Те събират целите зърна и ги продават на производителите. Зърната се измиват, подсушават и пекат както другите зърна и се изнасят за Япония и Съединените Щати.
Парадоксът тук, обаче е, че кафето от тях се продава на много по-висока цена, макар усилята за добива му да са сравнително минимални в сравнение с традиционния метод. Taкa кафето е познато по света, като най-скъпо и ценно….хехехеехех

Хубаво кафе се сервира с подходяш десерт. Ще Ви предложиме азиатското „сладко” парфе с крем меланж и още нещо …

Мебели, паркети и врати КАНОР

В произведенията с еротично съдържание винаги съществува елемент на дискретна незавършеност и недоизказаност, който оставя всичко останало на въображението на зрителя. Любителите на еротичния дизайн ще имат шанса да довършат сами заложените послания – именно това ще е целта на днешната ни статия. Тя е насочена към истинските играчи, които търсят отговорите на еротичната съблазан в заобикалящите ги – маси, дивани, модули и др. Ще Ви представим мебели, ръчно изработени или уникати, които няма да откриете в местния шоурум или бутик, но са носители на емоционално вдъхновение, инспирирано от едно от най-личностните човешки преживявания – секса.

Холни маси

Когато в заника на живота му попитали Пикасо за разликата между изкуството и еротиката, той се замислил преди да отговори: „Но… разлика не съществува!“ Както някои предупреждават за опасността от еротиката, така той предупреждава за опасността от изкуството: „Изкуството никога не е целомъдрено, то трябва да бъде държано далеч от всички невинни невежи. Хора, които не са достатъчно подготвени за него, не трябва да бъдат оставяни насаме с изкуството. Да, изкуството е опасно. Когато е непорочно, то не е изкуство.“
Следващите ни предложения са за маси, които освен да носят стандартните неща върху плотовете си, провокират в хората сериозен сексуален подтекст.

Те са направени изцяло ръчно от дървесината на еврпейски парен бук. Дизайнерът създава мъжка и женска холни маси, но като че ли мъжката е по-реална. Всяка една част от мъжкият торст е изразителна и оформена, като на римските склуптури, докато женската наподобява леко Рубенсовия стил на по-закръглените жени.

Една от най-желаните за мъжа пози в леглото, а именно жена в „безпомощната” позиция – партер, символизира предложението ни от Италия. Холната маса е със силно изразен еротизъм, който ще накара всеки клиент или гостенин да се  задържи повече от необходимото.

Толкова са красиви и инвационни, че човек се чуди къде точно да застане – отпред или отзад.

Следващите идеи за маси са повлияни от фалическата култура. В античността изображението на еректиралия мъжки член е определяно като религиозен образ. Този термин често се приема като синоним на „пенис”, но се различава много от него. „Пенис” обозначава реален обект, докато фалосът е въображаем, символичен обект, изобразяващ мъжката мощ, плодовитост и понякога самият езически бог, както в култа към Дионис, при който фалосите се носели тържествено по време на някои празненства. Фалосът, като символ на мъжествеността, е играел важна роля при постъпките на хората, свързани с  приемане или отхвърляне на цели. Точно фалосът е намерил сериозен изказ в по-долните маси.

Споменахме за Дионис, но какво би бил той без масичка за сервиране на вино.

Столове

Откакто свят светува, хората правят секс. Почти от толкова време правят и изкуство. Имайки предвид, че целта на изкуството е да пресъздава действителността по естетичен път, логично е, че еротиката присъства в почти цялата история на изкуството и дизайна. В този смисъл идва и въпросът: мебели – столове, подчертаващи еротика или столoве за по-хубав секс.

или

Аворът предпочита да заложи на вторите – за по-добър секс.

Следващото предложение е взаимствано от „палавата” секслецарка..оффф секретарка от Манхатън наречена Сюзън. Тя се занимаваше с преразпредяляне на купчините с писма от сутрин до вечер. Единственото, което не й харесваше беше нейния стол. Механизмът за повдигане, постояно се чупеше и това беше пагубно за енергичната й работа. Тя се справи с проблема, като сложи амортесьор и „палав” задатък на седалката по член.93 от ЗЗД . От движението на амортесьорът нагоре и надолу, този задатък стана вдатък  Сюзън толкова вдигна КПД-то си, че всички жени й завидяха, та чак въобще не излизаше от офиса…Просто бе затрупана от работа .

Любителите на дивите животни ще останат приятно изненадани от това предложение за трапезен стол. Седалката и облегалката са изработени от дамаска, имитация на тигрова кожа, силен символ на хишничество и мъжка потентност. В седалката на стола са вградени различни по форма … за  всички потребности и раси. Те са задвижвани от ролков механизъм с копче за стартиране.

Малко в  стил садо-мазо е столът „люлка”. Той е направен от естествена кожа и крепежи. Това е продиктувано от изискванията на клиентите за „свобода” на движенията и естествена визия.

Предложенията по-долу са свързани с неостаряващата класика. Масивен стол от орех с подвижна част, която се отваря в зависимост от размера (който винаги има значение) на любещите се тела.

Обвързването” на двойките и радоста от синхрона е силно загатнато в следващата идея за стол, независимо от пола на правещите любов .

Преди да обърнем внимание на по-модерните, т.е. футуристичните предложения, ще се насладим на още две класики в жанра:

Студио от Торино проектира и създаде елагантен и новаторски стол-лежанка. Конструкцита му е направена от усилен и извит МДФ с метална армировка. Освен за полягане, той може да се използва от клиентите за играта на „Чичо Доктор” и неговия медицински  стол.

За доброто повдигане на таза и придържане на кръста по време на любов, като прибавим и силния червен акцент и еротична визия, следващият стол наистина е дизайнерски и секси.

Любителите на иновации в секса ще останат много доволни от следващите две решения. Те са „носители” на оромно количество и разнообразни пози, та чак свят да ти се завие.

Да споменем и и столчетата със сексуална визия, които повдигат еротичния заряд и либидо, преди да се започне с основното меню.

Фризьорски салон експериментира със визията на столчета за своите клиенти. Остатъците от фризурите на дамите се превърнаха в невероятни предложения.

Иновации в чакалнята на домовете за платена любов:

Дивани

Интересни са и идеите за мека мебел. Те са за истинско еротично изживяване, подчинение и желание да се достави пълно удоволствие на клиента, купил си продукта.

В част първа Ви запознахме със кресло „Тантра”. Сега то е еволюирало да невероятен дизайн и модерна визия.

Магнетичността и символиката на женските устни и сърце не е разгадана и до днес. Във сексуалното и романтичното въобрежение на всеки мъж, те  винаги намират достойно място. Възползвайки се от това, находчив французин създава тези канапета:

С началото на новия век критериите за женска хубост са ясно дефинирани: 90-60-90, ръст 175 см и тегло 55 кг. Перфектните мерки предполагат добро отношение на другите към нас, красота, признание и не на последно място – здраве. Тенденцията е жените да бъдат по-зрели, по-сексапилни и по-спортни. Във връзка с казаното по-горе е създадено канапе за фитнес и секс. То направо извайва седалищните мускули, бедра, корем, но същевремено увеличава и съблазанта.

„Вкарването” на вибриращи механизми допълнително увеличава този фитнес ефект .

За любителите на порно индустрията, обличане в латексови дрехи е доста познато. Латексът е еластичен полиестер,  който при „нахлузване”, следи извивките на тялото и е чудесен за любовни игри тип „разкъсване”. Именно такава визия е търсил за своя диван, унгарски дизайнер, далечен каУеко на Чичолина.

По-стандартна идея, но със сигурност  любовен стимулант.

Като не забравяме и любимите си пози – фотьойл с предпочитаните.

Споменем ли вагина, започваме да се срамуваме и свенливо да гледаме в земята. Всичките мъже (с малки изключения и течения) я желаят, но никой не смее да я нарече по име. Това е просто орган, като всички останали, тя е част от жената, част от нейния жизнен цикъл, присъства във всичките важни събития в нейния живот (менструация, секс, раждане). В много от творбите тя е възпявана от поетите в миналото, а днешните журналисти я използват много удачно. Именно вагината, средновековната роза на рицарите, естественото начало на света, мекотата, удобството е намерило отражение в творбата за диван –вагина на френски дизайнер.

Шкафове

Еротичната символика е намерила отражение и в шкафовете. Дизайнерски предложения свързани с красотата на човешкото тяло и сексуалността във формите. Освен еротиката, интересното в следващите предложения за модулите са и техните механизми. Копчетата за отваряне на тайните чекмеджета са скрити в невероятни места – отверствия.

За да се отворят тези чекмеджета, вероятно се прилага техниката „изнасилване на мебел” по особено жесток начин за потърпевшия….:) Успокояващото в случая е, че потърпевшият не страда толкоз много…

Спални

Не забравяйте за леглото – то не е просто част от интериора, то е най-главната част от на Вашата спалня. То подчертава, че спалнята е най-личната и интимна стая във всеки дом. То трябва да е голямо, удобно и красиво. Ако леглото, което притежавате, не се отличава с особена красота, можете просто да го покриете с ярка покривка и да подредите няколко подходящи възглавници или да закачите над него ярка завеса, като балдахин. Така вашето легло ще изглежда вече по съвсем различен начин. Следващите предложения не са само дръзки и дизайнерски, но са с привкус на любов и още нещо…

Желаната жена е доволната жена. Колкото повече любовници, толкова по-добре… е казал Мечо Пух . Следващото предложение е свързано с желанието на жената да бъде прегръщана, милвана и обградена от внимание и грижи. Иновационен механизъм във формата на мъжка ръка, достига до всяка една част на женското тяло.

Легло спланя за разучаване на различните пози от Кама Сутра, но вижте сами…

И според мен, най-стабилната спалня…Който какво да си мисли, но важното леглото да е „масивно”, „здраво” и т.н.

Аксесоари

Ако по природа сте с мек, кротък и наивен характер, може да поставите с спалнята си няколко меки плюшени играчки. Но все пак не прекалявайте – едва ли има мъж или жена, които да се зарадват при вида на орди плюшени животинки наобиколили леглото, преди любов. Ако притежавате еротични мебели, по-горните аксесоари ще Ви се струват нелепи. Ще предложим и подходящите аксесоари.

И накрая: Понятието „еротично изкуство“ е заобиколено от множество заблуди. Изкуство или порнографията, нагон или Ерос, безсрамие или оригиналност – тези безплодни опити да се намери определение и да се постави разграничение стават все повече, така че обективното изясняване изглежда почти невъзможно… Много съвременни хора отъждествяват еротиката с чувствеността, а други – с порнографията (като последното е напълно погрешно), тъй като еротиката е изкуство, чиято цел е да доставя на зрителите естетическо удоволствие, а порнографията е далеч не толкова чувствено и естетическо зрелище, защото е насочена към първобитното желание за съвокупляване, фокус върху интимните части на човек с оглед възбуждане на най-тъмните му страсти т.н., а не с естетизъм или изкуство.

Мебели, паркети и врати КАНОР

Относно меката мебел и диваните е писано много и много. Някои хора харесват по-меките форми, други – по-изчистените и твърди, трети – козуначените и не на последно място има такива, харесващи канапета тип „Фред Флинстоун”. Наистина не съществува унифициран вкус за дивани, но следващите решения ще отчаят доста трезвомислещи и техният избор…

1. Първото ни предложение е на баш-майстор и опитен бояджия от Световрачане. Вдъхновен от красотата тухлите четворки и техните гладки форми в стените на тамошната птицекланица, той създаде това канапе. В боядисването също се справяше добре. 2. Проблемът с технологичната фира и брак при производството е винаги трудно решим. Млад и предприемчив вулканизатор от Кокаляне реши проблема с купчините износени гуми. Именно от фирата създаде това канапе: 3. Фермерският фоклор изобилства от смешни истории и вицове. Следващата идея е вдъхновена от здравата връзка между селският стопанин и неговата нива, агро-културите му и добитъка. Мич от Кънектикът така и не можа да прежали своята овчица Доли и в резултат възпя любовта си посредством неповторим фотьойл. Сеното от американски райграс, от което похапваше Долито и в което се гушкаха със своя стопанин , се превърна в интересно предложение. Та чак идеята еволюира до брачно ложе: След трагичната кончина на своята вакла овчица, която беше прегазена от мустанг, но не Форд, Мич започна да прави мебели. Той стана известен с зоо-мотивите си в диваните. 4. С такава „голяма” любов към животните може да се похвали и големият ловец от Австралия и дизайнер, наречен Денди. Обекти на дизайна му са трофеи на собственоръчно отстреляните от него животни. Той специализира в малките и компактни животни, оппп… грешка – мебели и аксесоари . Разфасованият торс на отстреляно кенгуру бързо намери своето предназначение, превърна се в изискан фотьойл. А кожата на Таз-мани-мани-ански дявол се въплати в елегантен стол от шперплат, като розовото леко загатва за запазения дух на невръстно дете у автора. По време на броденето по безкрайните ловни полета, хубавата съпруга на Денди оставаше за дълго сама. За да се справи със самотата, тя често помагаше в дизайна, като му слагаше „рога” . За да увековечи бойният си другар, неговото магаре, роднина на Хитър Петровото, с което „лудo” яздеше из степта и прериите, Денди заложи и на модулна композиция. След дълото препускане и тежка дизайнерска работа, Денди създаде, така наречения в Америка „Лейзи бой” или фотьойл за релакс. 5. Оставаме още малко на природна тематика в дизайна, идващa от студена Камачатка. Мебелите на мускулестият дървосекач Руслан Иванович, станаха известни със „меки” форми и „елегантни” извивки. В следващите творби водещо за интериора е пресъздаване на  „финното” в дървесината .

Руслан открил, че необработеното дърво внася „стил” и „чар” във всяко едно помещение.

6. Достоен съперник на руския дизайнер е Хорхе – новатор от мексикански произход. Най-известната му творба е канапе-ранчо, подарък за красивата му съпруга Есмералда.

Флората на мексиканският полуостров заема сериозно място в дизайнерските му решения.

7. Народът е казал: „Сиромах човек, жив дявол”. Особено „находчиви” в своите предложения са бедни дизайнери от Харлем, които работят успешно с колегите си във Факултето.
В стил „Клошар-бутие” или бутиков диван „Клошарие” са по-долните предложения.

Невероятно решение за справяне с боклуците или иновация в рециклирането.
8. Класическите мебели също не са подминати от „щури” идеи и „грознички” решения.

Клиенти за диван „стоножка” едва ли ще се намерят, но за всеки влак си има пътници!

Креслото за сърдите близнаци от завещанието на техния вуйчо. Те били толкова недоволни от подялбата, че не можели да се гледат в очите.

Фотьойл с визията на обувките на Жан Валжан.

Липсата на вкус може да се забележи и при известните. Следващото предложение идва от американският певец Джеймс Браун. Любимият диван на изпълнителя прилича повече на дъвка, от колкото на удобна мека мебел.

9. Продължаваме с диваните от тип дъвка „Идеал”. Може би има нещо дизайнерско в тях, но трябва да се търси дълго.

10. Грознички идеи изобилстват и в спалнята, трапезарията и хола.

Кривите модули са интересни, но как да сложим нещо в тях.

11. Почитател на филмите за граф Дракула, толкова се впечатли от неговия интериор, че създаде „гробищен” дизайн за своите клиенти. Със сигурност е прекалена визията им, но пожелавам успех на иновацията, дай боже, клиентите да са живи при приемане на поръчката .

Предложените му за кухня е доста „разчупено” с много шкафове с различна големина за всекакви тела, грешка, исках да кажа – посуда .

Следва продължение…  

Мебели, паркети и врати КАНОР

Забележка: /Авторът  не е ставал свидетел или правил нещата, описани в Фермерския фоклор /

1. Ронан & Ерван Боурулег

След дизайнерския фестивал в Париж през 1998 г. двамата братя Ронан и Ерван Боурулег създават студио наречено „Bouroulec”. Те са забелязани от Джулио Капелини, за когото правят първия си комерсиален продукт. Тяхната работа е харесана от известните мебелни компании Витра и Маджис. От 2001 г. братята създават различни експериментални дизайни и иновационни проекти, като много от тях са изложени в галерия „Креон” в Париж. Следващото предложение за ламиниран паркет е инспирирано от следната случка - по-малкият брат разсипал случайно разноцветни бонбони “BoniBon” на пода. Те се разпилели хаотично по пода, но той видял в хаоса изключителна красота…

Част от дизайнерските им подове могат да бъдат открити в Канор.

2 Вернер Айслингер
Немският дизайнер постигнал известност с преносимата си къща LoftCube.

Тя представлява олекотена конструкция, която с лесно може да бъде преместена навсякъде – от планини до плажове. Творбите на Вернер Айслингер могат да се видят в неговите студия в Берлин, Карлсруе, Сингапур, както и в галерия „МоМа дизайн” в Ню Йорк. Предложението на Айслингер за подова настилка е насърчено от „метала” , идеята за ламиниран паркет се ражда от представата за водни капки върху метал и гофрирана ламарина.

Това предложение също може да бъде открито в Канор.

3. Костантин Гърчич
Роден в Мюнхен през 1965 г., остава един от най-влиятелните дизайнери и до ден днешен. Основно Гърчич проектира лукзони мебели и интериори. Той е известен с необикновенните столове и маси, както и „MayDay” лампа, която е в постоянната изложба за дизайнерски иновации в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Нищо кой знае колко интересно няма в тази лампа, но вижте сами:

По строежите в БГ-то могат да се видят много по-интересни изобретения, но за съжаление не са изложени в музей .

Предложения на дизайнера за ламиниран паркет:

4. Пиеро Лисони
Италианският дизайнер е роден през 1965 г. и е следвал арихитектура в Милано. През 1986 г. създава студио за архитектура и дизайн с Николета Канези, с която добива огромен опит и репутация чрез съвместните им проекти за Бенетон и Бофи. Неговите творби са изложени в много галерии по света, като стават популярни с изчистените линии и идеални пропорции.

И предложението на Лисони за ламиниран паркет, вдъхновено от плетката на стар сицилиански килим.

5. Бен Ван Беркел

Холандецът стартира в дизайнерското поприще със студио в Амстердам. Освен че практикува професионална дейност като архитект, Беркел е и преподавател в Университета за визуално изкуство във Франкфурт на Майн, създател на музея на „Мерцедес Бенц”, както и на моста на „Еразъм” в Ротердам.

Махагонът в кокпита на новото AMG  e вдъхновил твореца и той създава ламиниран паркет с преекспонирана дървесна структура, непозната в природата.

6. Матео Тун

Италианският дизайнер е един от основателите на известната в дизайнерския свят „Мемефис груп”. От 1983 г. до 1996 г. е преподавател в Колежа за изкуство във Виена, а от 1990 г. е изпълнителен директор на “Swatch”. Неговият хотел „Side” в Хамбург е обявен за номер едно на 2001 година.

И предложението му за ламиниран паркет:

7. Рос Ловагроув
Патентова стилът “Биоморфиг” – подчинен на високите технологии и логиката на природните закони. Рос става известен с „органичните” форми на неговите столове и маси.

В момента работи, като дизайнер на отдела „Walkman” в компанията Sony. Идеята му за ламиниран паркет е интегрална платка – нещо, като че ли, твърде екстравагантно за типичния вкус.

8. Kарим Рашид
Карим е определян за „поп звездата” на дизайнерската сцена. Той е създател на около 3000 проекта, като получава и 300 награди за тях. Авангардният му стил е познат по цял свят. Следващото му предложение за ламиниран паркет може да бъде открито и в Канор.

Стилът му е е подчертано „дискотечен” и „свеж”, много подходящ за увеселителни заведния.

9. Заха Хадид – Британска дизайнерка от иракски произход, професор по архитектура. Впечатлява света с авангардност и футуристична визия на проектите си. Заха Хадид е първата жена-дизайнер носител на престижната награда „Pritzker”. Нейният пробив идва с проекта „Vitra” в Рейн на сграда за противопожарна служба, който в последствие е и реализиран.

Тя разработва много идеи свързани с интериора, мебелите дори и посудата.

Предложението на Заха за ламиниран паркет

10. Жан Нувел

Името на французина е свързано със „смел” дизайн, прозрачност и дързост. Архитектурният му стил не може да бъде строго категоризиран: Нувел винаги се е адаптирал към концепцията и характеристиките на обекта. По особено находчив начин дизайнерът е проектирал ламиниран паркет. Играта на светлината, преминаването и през различни материи и нейното пречупване е показано в декора на настилката. С визия на „шарена сянка” и „облачно време” ламинираният паркет на Нувел е една наистина интересна и приятна за окото гледка.

Представени предложения за ламинирани паркети са иновативни и дизайнерски, от тук – едва ли ще бъдат подходящи за масовия вкус, но както казахме в началото, модерният дизайн има за задача да покаже тенденции, креативност, творчески размах, а това често не се асоциира с домашния уют. Дизайнерското възприятие и размах в иновационите подове са подходящи за сгарди и помещения със специфични функции или предназначение, където се търси именно активното въздействие върху възприятията, а не спокойствие и „тишина“. Със сигурност обществените сгради като магазини, СПА хотели, арт-студия и много други биха изглеждали по различен начин, ако в тях се вложат материали от „екстравагантните” дизайнерски решения и продукти.

Мебели, паркети и врати КАНОР

Следващата история е за тези, които вярват в духове –  „Ужасът в Амитивил”.

Психично разстройство, уговорено убийство или намеса на нещо свръхестествено – историята се случва в град Амитивил (САЩ). Той е известен с това, че в него се намира най-страшната къща в Америка, която се издига на „Оушън Авеню 112”. За мнозина  домът се обитава от духове или от някакви свръхестествени сили, които и до днес плашат хората от този град. Местните го наричат прокълнат, защото там през 1974 година се разиграва сцена на бруталното убийство на цяло семейство.
Трагедията се слува на дата 13 ноември 1974 година. Полицията намира семейство Дефео брутално разстреляни. За всички убийства е заподозрян и по-късно осъден Буч Дефео, който е най-голямото дете в семейство Дефео. Когато полицията го разпитва, той признава, че е убил майка си, баща си, а след това четиримата си по-малки братя и сестри, но пък има нещо доста странно при разпита. Дефео твърди, че дяволът го е накарал да убие семейството си. Дали това е истина или пък Буч Дефео е страдал от психично разстройство, така и няма да разберем, защото той отдавна не е сред живите.

Но историята не приключва дотук, 13 месеца по-късно – на 18 декември 1975 година, в къщата се нанася семейството на Джордж Луц, съпругата му Кати и трите му доведени деца.

Въпреки че знаят за трагедията от преди 13 месеца, те купуват дома, но все пак решават да повикат свещеник за неговото освещаване. Когато отецът започва да благославя имота, се чува странен и зловещ глас, който му казва да напусне къщата. Без да чака втора покана, божият човек бързо се изнася. Семейството не се досеща, че точно от този момент за тях ще настане един малък ад. Всички започват да усещат чуждо присъствие: празният стол се люлеел сам, от стените започнала да тече зелена слуз, предметите се местели сами. Всичко това семейство Луц приемало сравнително спокойно, докато една нощ Джордж се събудил и видял жена си, буквално да лети из въздуха. Без да чака и секунда, вдигнал цялото си семейство и напуснали къщата завинаги, точно 28 дни след настаняването си.
Говори се, че описаното е действителен случай и по него са създадени филм и книга, но дали това е било истина или плод на нечие въображение, никога няма да разберем.

2.  Домът на „Емили Роуз” или по-точно Анелизе Михел.

Тази къща е свидетел на стряскаща история, която е „абсолютно“ действителна. Случката се разиграва през далечната 1976 г. Тогава католическата църква официално обявява, че 18-годишно момиче, което учи в девически колеж, е обладано от зъл демон. Момичето умира, а свещеникът, приложил екзорсизъм върху него, е изправен пред съда и обвинен в убийство. Процесът се провежда в Бавария. По него е създаден небезизвестният филм – „Екзорсизмът в Емили Роуз”.

3. Къщата на Едуард Тюдор „Ед“  Гийн.
Престъпления, които извършва около родния си град Плейнфилд, Уисконсин, станаха широко известни след като властите откриха около имота на Гийн погребани тела и станалите „класически” за образа на един „изрод” – трофеи от човешки кости и кожа. Сред нещата, намерени в домът му са:  човешки кости и останки; девет маски от човешка кожа; купи, направени от черепи; човешки органи в хладилника; абажур и стол от кожа и много други.

На 17 ноември 1957 г. полицията в Плейнфийлд, щата Уисконсин, пристигнала в порутената ферма на Еди Гийн, който е бил заподозрян за обира на местен железарски магазин и изчезването на неговата собственичка Бърнис Уордън. Гийн е бил последният клиент в магазина и е забелязан да се мотае в района. В занемарената къща на Гийн царял невъобразим хаос и ужас. Подът и мебелите били покрити с гниещи човешки останки и е било почти невъзможно да се мине през стаите. Миризмата на разлагаща се плът била непоносима. Докато местния шериф Артър Шлей проверявал кухнята на светлината от фенерчето си, той почувствал как нещо се допира до якето му. Когато погледнал нагоре, за да види с какво се е сблъскал, невярващите му очи съзрели голям заклан труп, висящ с главата надолу от гредите на тавана. Тялото било обезглавено, разрязано и изкормено, точно както месарите обработват закланите животни. На Шлей са му били нужни няколко секунди, за да осъзнае, че това не е животно, а обезглавено и изкормено женско тяло. Бърнис Уордън, 50-годишната майка на неговия помощник – шериф Франк Уордън, била намерена.

Историята на  изверга е пресъздадена в много филми – „Тексаско клане”, „Психо” и „Мълчанието на агнетата”.

4. Домът на Aндрей Романович Чикатило
Руски сериен убиец, роден в Украинска Съветска Социалистическа Република, известен като „Канибалът от Ростов„. Той е роден на 16 октомври 1936 г. и разстрелян на 14 февруари 1994 г. Чикатило е обвинен за убийството и изнасилването на 53 души, предимно деца, в Руската СФСР за периода от 1978 до 1990 г. В много  медии от края на 20 век, Чикатило е обявен за изрода на века, по-голям от Джак Изкормвача, Бостънския удушвач и др. Дори известен японски институт искал да купи мозъка на убиеца, за да се разбере, какво точно провокира такава жестокост у човек. Чикатило, обаче, намира смъртта си чрез разстрел, който логично е повредил мозъка за всякакви евентуални проучвания.

И любимата барака на Чикатило, в която са извършени повечето престъпления.

5. Шатото на  Маркиз дьо Сад.
Пълното му име  е Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад (2 юни 1740 – 2 декември 1814) аристократ писател, философ, атеист, либертин. Най-известен е с еротичните си новели, които комбинират философски с порнографски съждения , обрисувайки странни сексуални фантазии с акцент върху насилието, криминалността и хули срещу Католическата църква. Текстовете му обрисуват насладата от свободата на сексуалните практики, желания, изграждайки фантазмен свят на безгранични еротични изживявания. Той е пропонент на крайното насилие, сексуалната невъздържаност, неограниченост от морал, религия или закон. Терминът „садизъм“ произхожда от неговото фамилно име и е въведен в края на 19-ти век.  Въпреки че въпросната дума продължава да има сила и до днешен ден, то неговото Шато се руши във времето:

6. Домът на Д-р Менгеле.
Йозеф Менгеле е германски офицер от SS и лекар в нацисткия концентрационен лагер Аушвиц по време на Втората световна война. Той е известен, като един от лекарите на SS, които взимат решения кои от пристигащите затворници да бъдат убити и кои да бъдат изпратени на принудителен труд, както и за провеждането на експерименти с хора със съмнителна научна стойност, често придружени с изключителна жестокост. Една от сградите в Аушвиц в който „безумният” лекар прави своите опити:

След войната Йозеф Менгеле става един от най-издирваните нацистки военнопрестъпници и бяга в Латинска Америка. Опитите да бъде намерен и предаден на съд не са успешни и той умира в Бразилия през 1979 г. Домът на Менгеле в Парагвай:

В кръга на познатите си Йозеф Менгеле е наричан „Бепо”, но по света той става известен, като „Ангелът на смъртта“ – прякор, даден му от лагеристите.

7. Страноприемница „Уейн” в Пенсилвания.

Построена през далечната 1704 година, тази страноприемница е била посещавана от видни личности от Американската история – Джордж Вашингтон и “Лудият Антъни” Уейн, на чието име е кръстена. Да не забравяме и Едгар Алън По, който за пет години в страноприемницата, написва класическия роман  „The Raven”. Но историята не свършва до тук. Имотът е свързан с много, много паранормални срещи, духове и най-вече с появата на Хесенски войници. Това са наемни войски, използвани от крал Джордж II за потушаване на американски бунтове. Според историята, много от тези войници са погребани в мазето на страноприемницата. През 1848 г. година при построяване на изборна урна в хана, един работник твърди, че зелен Хесенски войник „нервно” почуквал по бюрата от сутрин до вечер. Според друга история около рафтовете на кръчмата редовно прелитал обезглавен войник.

Хесенски войник

През 1990 г. се случва трагедия, последният собственик на страноприемницата е намерен мъртъв.

8. Къщата на мадам Лалаури в Ню Орлиънс, Лузиана.

Известна съпруга на лекар, популярна и в хайлайфа на 19-ти век, Делфин Лалаури, създава този огромен дом в креолски стил, но в историята остава, като пример за насилие, убийства и садизъм над стотиците служители и слуги в дома си. Като пример за тези престъпления, през 1834 година е убит главния готвач, само защото е извикал пожарната, за да изгаси  огъня, запалил кухнята. Мадам побесняла, от това, че ще се изложи пред пожарникарите, Лалаури набързо запалила и готвача. По същото време са намерени, заключени на тавана, част от прислугата, които били с невероятни наранявания. В последните години на нашия век под дъските на къщата са намирани човешки останки, датиращи от 19 век. Очевидно са използвани за медицинските експерименти на съпруга й доктор Лалаури.

В противовес на казаното, актьорът Никълъс Кейдж, след участието във филма „Сезонът на Вешиците”, явно се е научил да се бори с паранормалното и закупува имота за 3 милиона долара.

9. Къщата от детството на поета Конрад Айкън.

Този имот  е сързан с трагичното самоубийство на родителите на наградения с „Пулицър” поет. През 1901 година Конрад чува от стая си невероятната караница на своите родители, както и предсмъртното броене на баща му, преди да гръмне съпругата си и след това да се самоубие. Малкият тогава Конрад, пръв вижда труповете на родители му, което оставя дълбог белег в неговото съзнанието и в по-късните му творби. Настоящите собственици са документирали доста паранормални явления в дома. С помоща на инфрачервени датчици и звукозаписна апаратура  те уловят, около петдесет пъти, кълба реещ се дим, както и записан шепнеш глас, който казва: „Искаш ли да знаеш какво знам?”. Записът може да се открие в youtube.

10. Домът, построен от небезизвестният архитект Франк Лойд Райт, голям приятел на Тодор Колев във филма „Двойникът” .

Имотът е построен  през 1911 година, след развода с първата си жена и задомяването му с Марта Бортуик. През 1914 година, докато Райт е в командировка, „луд” работник подпалва имота. По същото време в къщата са децата на Райт и съпругата му Бортуик. За да си „приключи” работата до край, ненормалникът заключва вратите и причаква с брадва всеки, който се освободи от огнения ад. След трагедията, Райт възстановява изгорялото крило, но през 1925 г. то пак изгаря след късо съединение. Място, от където пожарникарите вадят изгорелите трупове на семейството на архитекта, често е посещавано от духове. Според очевидци това е “блужадещият” дух на починалата Марта Бортуик.

11. „Султанският дворец”  в Ню Орлианс, Лузиана.

Тук се разиграва най-бруталното масово убийство в щата в края на 19 век. Крупният плантатор от френски произход – Жан Батист купува къща и я преустроява за почивка на гостите в града.
Богат турчин наема къщата и докарва целия си антураж от слуги, евнуси, наложници и куп други. Домът добива популярност сред местните със силната миризма на тамян и странна ориенталска музика, които се „процеждали” през нейните пролуки.

Един прекасен ден случайни минувачи видяли нещо много ужасно, освен познатата процеждаща се дандания и ориенталска миризма, се процеждала и кръв под врата. При обиска, полицаите станали свидетели на брутална гледка – цялата къща била осеяна с телата на наемателите, насечени и разполовени. Самият „султан”, както наричали турчина, е бил заровен в двора.  Оказало се, че той е бил жив докато са го заравяли. Досега не става ясно какво точно се  е случило. Много теории имало, но нито една не е доказана. Според най-правдивата, турчинът е бил брат на Властелина на Османската империя. За да няма претенции за престола, Султанът е поръчал масовата сеч, истината е някъде там.

12. И накрая, „Домът на магьосникът“ в Пенсилвания, Рехмайер Хол.
Трима мъже от холандска обшност в Пенсилвания открили в постройката странен ръкопис. Според тях това била „вещерска“ книга и веднага се заели с нейното изгаряне. Минало се известно време и в къщата били намери обесени три трупа – това били холанците, както и непокътната книга.  Местните хора правели многократни опити да изгорят „Домът на магьосникът“ , като го палели от долу на горе и обратно, но той винаги оставал непокътнат. В днешно време постройката е музей.

Авторът на тази статия Ви пожелава късмет при покупката на жилище .

Мебели, паркети и врати КАНОР