Мебели Канор

Семейното огнище и уютът на дома са нещо много важно, това което прави човека щастлив и доволен от живота. При избора на  дом или имот, освен цената, качеството и местоположението, обезателно трябва да се информираме за историята и случките в живота на предишните собственици. Следващите ни предложени  са толкова зловещи със станалото в тях, че със сигурност трябва да се „изпаряваме“ само при  вида им. Те са къщи, от които ще Ви настръхнат косите, дори и на пишещия тази статия  му настръхнаха веждите, поради липсата на коса .

Следващата история е за тези, които вярват в духове –  „Ужасът в Амитивил”.

Психично разстройство, уговорено убийство или намеса на нещо свръхестествено – историята се случва в град Амитивил (САЩ). Той е известен с това, че в него се намира най-страшната къща в Америка, която се издига на „Оушън Авеню 112”. За мнозина  домът се обитава от духове или от някакви свръхестествени сили, които и до днес плашат хората от този град. Местните го наричат прокълнат, защото там през 1974 година се разиграва сцена на бруталното убийство на цяло семейство.
Трагедията се слува на дата 13 ноември 1974 година. Полицията намира семейство Дефео брутално разстреляни. За всички убийства е заподозрян и по-късно осъден Буч Дефео, който е най-голямото дете в семейство Дефео. Когато полицията го разпитва, той признава, че е убил майка си, баща си, а след това четиримата си по-малки братя и сестри, но пък има нещо доста странно при разпита. Дефео твърди, че дяволът го е накарал да убие семейството си. Дали това е истина или пък Буч Дефео е страдал от психично разстройство, така и няма да разберем, защото той отдавна не е сред живите.

Но историята не приключва дотук, 13 месеца по-късно – на 18 декември 1975 година, в къщата се нанася семейството на Джордж Луц, съпругата му Кати и трите му доведени деца.

Въпреки че знаят за трагедията от преди 13 месеца, те купуват дома, но все пак решават да повикат свещеник за неговото освещаване. Когато отецът започва да благославя имота, се чува странен и зловещ глас, който му казва да напусне къщата. Без да чака втора покана, божият човек бързо се изнася. Семейството не се досеща, че точно от този момент за тях ще настане един малък ад. Всички започват да усещат чуждо присъствие: празният стол се люлеел сам, от стените започнала да тече зелена слуз, предметите се местели сами. Всичко това семейство Луц приемало сравнително спокойно, докато една нощ Джордж се събудил и видял жена си, буквално да лети из въздуха. Без да чака и секунда, вдигнал цялото си семейство и напуснали къщата завинаги, точно 28 дни след настаняването си.
Говори се, че описаното е действителен случай и по него са създадени филм и книга, но дали това е било истина или плод на нечие въображение, никога няма да разберем.

2.  Домът на „Емили Роуз” или по-точно Анелизе Михел.

Тази къща е свидетел на стряскаща история, която е „абсолютно“ действителна. Случката се разиграва през далечната 1976 г. Тогава католическата църква официално обявява, че 18-годишно момиче, което учи в девически колеж, е обладано от зъл демон. Момичето умира, а свещеникът, приложил екзорсизъм върху него, е изправен пред съда и обвинен в убийство. Процесът се провежда в Бавария. По него е създаден небезизвестният филм – „Екзорсизмът в Емили Роуз”.

3. Къщата на Едуард Тюдор „Ед“  Гийн.
Престъпления, които извършва около родния си град Плейнфилд, Уисконсин, станаха широко известни след като властите откриха около имота на Гийн погребани тела и станалите „класически” за образа на един „изрод” – трофеи от човешки кости и кожа. Сред нещата, намерени в домът му са:  човешки кости и останки; девет маски от човешка кожа; купи, направени от черепи; човешки органи в хладилника; абажур и стол от кожа и много други.

На 17 ноември 1957 г. полицията в Плейнфийлд, щата Уисконсин, пристигнала в порутената ферма на Еди Гийн, който е бил заподозрян за обира на местен железарски магазин и изчезването на неговата собственичка Бърнис Уордън. Гийн е бил последният клиент в магазина и е забелязан да се мотае в района. В занемарената къща на Гийн царял невъобразим хаос и ужас. Подът и мебелите били покрити с гниещи човешки останки и е било почти невъзможно да се мине през стаите. Миризмата на разлагаща се плът била непоносима. Докато местния шериф Артър Шлей проверявал кухнята на светлината от фенерчето си, той почувствал как нещо се допира до якето му. Когато погледнал нагоре, за да види с какво се е сблъскал, невярващите му очи съзрели голям заклан труп, висящ с главата надолу от гредите на тавана. Тялото било обезглавено, разрязано и изкормено, точно както месарите обработват закланите животни. На Шлей са му били нужни няколко секунди, за да осъзнае, че това не е животно, а обезглавено и изкормено женско тяло. Бърнис Уордън, 50-годишната майка на неговия помощник – шериф Франк Уордън, била намерена.

Историята на  изверга е пресъздадена в много филми – „Тексаско клане”, „Психо” и „Мълчанието на агнетата”.

4. Домът на Aндрей Романович Чикатило
Руски сериен убиец, роден в Украинска Съветска Социалистическа Република, известен като „Канибалът от Ростов„. Той е роден на 16 октомври 1936 г. и разстрелян на 14 февруари 1994 г. Чикатило е обвинен за убийството и изнасилването на 53 души, предимно деца, в Руската СФСР за периода от 1978 до 1990 г. В много  медии от края на 20 век, Чикатило е обявен за изрода на века, по-голям от Джак Изкормвача, Бостънския удушвач и др. Дори известен японски институт искал да купи мозъка на убиеца, за да се разбере, какво точно провокира такава жестокост у човек. Чикатило, обаче, намира смъртта си чрез разстрел, който логично е повредил мозъка за всякакви евентуални проучвания.

И любимата барака на Чикатило, в която са извършени повечето престъпления.

5. Шатото на  Маркиз дьо Сад.
Пълното му име  е Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад (2 юни 1740 – 2 декември 1814) аристократ писател, философ, атеист, либертин. Най-известен е с еротичните си новели, които комбинират философски с порнографски съждения , обрисувайки странни сексуални фантазии с акцент върху насилието, криминалността и хули срещу Католическата църква. Текстовете му обрисуват насладата от свободата на сексуалните практики, желания, изграждайки фантазмен свят на безгранични еротични изживявания. Той е пропонент на крайното насилие, сексуалната невъздържаност, неограниченост от морал, религия или закон. Терминът „садизъм“ произхожда от неговото фамилно име и е въведен в края на 19-ти век.  Въпреки че въпросната дума продължава да има сила и до днешен ден, то неговото Шато се руши във времето:

6. Домът на Д-р Менгеле.
Йозеф Менгеле е германски офицер от SS и лекар в нацисткия концентрационен лагер Аушвиц по време на Втората световна война. Той е известен, като един от лекарите на SS, които взимат решения кои от пристигащите затворници да бъдат убити и кои да бъдат изпратени на принудителен труд, както и за провеждането на експерименти с хора със съмнителна научна стойност, често придружени с изключителна жестокост. Една от сградите в Аушвиц в който „безумният” лекар прави своите опити:

След войната Йозеф Менгеле става един от най-издирваните нацистки военнопрестъпници и бяга в Латинска Америка. Опитите да бъде намерен и предаден на съд не са успешни и той умира в Бразилия през 1979 г. Домът на Менгеле в Парагвай:

В кръга на познатите си Йозеф Менгеле е наричан „Бепо”, но по света той става известен, като „Ангелът на смъртта“ – прякор, даден му от лагеристите.

7. Страноприемница „Уейн” в Пенсилвания.

Построена през далечната 1704 година, тази страноприемница е била посещавана от видни личности от Американската история – Джордж Вашингтон и “Лудият Антъни” Уейн, на чието име е кръстена. Да не забравяме и Едгар Алън По, който за пет години в страноприемницата, написва класическия роман  „The Raven”. Но историята не свършва до тук. Имотът е свързан с много, много паранормални срещи, духове и най-вече с появата на Хесенски войници. Това са наемни войски, използвани от крал Джордж II за потушаване на американски бунтове. Според историята, много от тези войници са погребани в мазето на страноприемницата. През 1848 г. година при построяване на изборна урна в хана, един работник твърди, че зелен Хесенски войник „нервно” почуквал по бюрата от сутрин до вечер. Според друга история около рафтовете на кръчмата редовно прелитал обезглавен войник.

През 1990 г. се случва трагедия, последният собственик на страноприемницата е намерен мъртъв.

8. Къщата на мадам Лалаури в Ню Орлиънс, Лузиана.

Известна съпруга на лекар, популярна и в хайлайфа на 19-ти век, Делфин Лалаури, създава този огромен дом в креолски стил, но в историята остава, като пример за насилие, убийства и садизъм над стотиците служители и слуги в дома си. Като пример за тези престъпления, през 1834 година е убит главния готвач, само защото е извикал пожарната, за да изгаси  огъня, запалил кухнята. Мадам побесняла, от това, че ще се изложи пред пожарникарите, Лалаури набързо запалила и готвача. По същото време са намерени, заключени на тавана, част от прислугата, които били с невероятни наранявания. В последните години на нашия век под дъските на къщата са намирани човешки останки, датиращи от 19 век. Очевидно са използвани за медицинските експерименти на съпруга й доктор Лалаури.

В противовес на казаното, актьорът Никълъс Кейдж, след участието във филма „Сезонът на Вешиците”, явно се е научил да се бори с паранормалното и закупува имота за 3 милиона долара.

 

9. Къщата от детството на поета Конрад Айкън.

Този имот  е сързан с трагичното самоубийство на родителите на наградения с „Пулицър” поет. През 1901 година Конрад чува от стая си невероятната караница на своите родители, както и предсмъртното броене на баща му, преди да гръмне съпругата си и след това да се самоубие. Малкият тогава Конрад, пръв вижда труповете на родители му, което оставя дълбог белег в неговото съзнанието и в по-късните му творби. Настоящите собственици са документирали доста паранормални явления в дома. С помоща на инфрачервени датчици и звукозаписна апаратура  те уловят, около петдесет пъти, кълба реещ се дим, както и записан шепнеш глас, който казва: „Искаш ли да знаеш какво знам?”. Записът може да се открие в youtube.

10. Домът, построен от небезизвестният архитект Франк Лойд Райт, голям приятел на Тодор Колев във филма „Двойникът” .

Имотът е построен  през 1911 година, след развода с първата си жена и задомяването му с Марта Бортуик. През 1914 година, докато Райт е в командировка, „луд” работник подпалва имота. По същото време в къщата са децата на Райт и съпругата му Бортуик. За да си „приключи” работата до край, ненормалникът заключва вратите и причаква с брадва всеки, който се освободи от огнения ад. След трагедията, Райт възстановява изгорялото крило, но през 1925 г. то пак изгаря след късо съединение. Място, от където пожарникарите вадят изгорелите трупове на семейството на архитекта, често е посещавано от духове. Според очевидци това е “блужадещият” дух на починалата Марта Бортуик.

11. „Султанският дворец”  в Ню Орлианс, Лузиана.

Тук се разиграва най-бруталното масово убийство в щата в края на 19 век. Крупният плантатор от френски произход – Жан Батист купува къща и я преустроява за почивка на гостите в града.
Богат турчин наема къщата и докарва целия си антураж от слуги, евнуси, наложници и куп други. Домът добива популярност сред местните със силната миризма на тамян и странна ориенталска музика, които се „процеждали” през нейните пролуки.

Един прекасен ден случайни минувачи видяли нещо много ужасно, освен познатата процеждаща се дандания и ориенталска миризма, се процеждала и кръв под врата. При обиска, полицаите станали свидетели на брутална гледка – цялата къща била осеяна с телата на наемателите, насечени и разполовени. Самият „султан”, както наричали турчина, е бил заровен в двора.  Оказало се, че той е бил жив докато са го заравяли. Досега не става ясно какво точно се  е случило. Много теории имало, но нито една не е доказана. Според най-правдивата, турчинът е бил брат на Властелина на Османската империя. За да няма претенции за престола, Султанът е поръчал масовата сеч, истината е някъде там.

12. И накрая, „Домът на магьосникът“ в Пенсилвания, Рехмайер Хол.
Трима мъже от холандска обшност в Пенсилвания открили в постройката странен ръкопис. Според тях това била „вещерска“ книга и веднага се заели с нейното изгаряне. Минало се известно време и в къщата били намери обесени три трупа – това били холанците, както и непокътната книга.  Местните хора правели многократни опити да изгорят „Домът на магьосникът“ , като го палели от долу на горе и обратно, но той винаги оставал непокътнат. В днешно време постройката е музей.

Авторът на тази статия Ви пожелава късмет при покупката на жилище .

Мебели, паркети и врати КАНОР