Мебели Канор

ГОТИЧЕСКИ МЕБЕЛИ

Готическата архитектура включва нови и драматични възгледи за пространство, с използването на остри кули, раздвижени греди и други радикални преустройства, но мебелния дизайн от 12. век не се влияе от новия стил. Новите катедрали изразяват изобилието и богатството, но във връзка с интериора богатите дарители са се наслаждавали на прост и функционален дъб, подсилен с орнаменти и метална обработка до около 1400 г. След това, повече от век, на панелите на столове, маси и сандъци с всякакъв размер се гравират геометрични фигури. През 15-ти век се въвеждат нови форми. Едната е вид етажерка с малка площ за съхранение, придържана от високи крака – на върха има място за предмети за украса, както и по-долу на една полица. Шкафовете се изработват с един или повече реда от пространство за съхранение с вратички. Друго пространство е гардеробното – с високи врати от 1.5 м до 2 м (4 до 6 фута). Заедно с архитектурни мотиви като арки и колони се появяват и декоративни елементи базирани на висящи платна, мотив известен като ”гънки”. Като стил от Северна Европа готиката остава основен представител в мебелното производство до ранния 16-ти век.

РЕНЕСАНСОВИ МЕБЕЛИ

Италия. Първите нови промени в мебелта на Италианския ренесанс представя изкусно гравираният сандък, познат като „касоне” – с позлата, гипсови орнаменти, и декоративни рисунки, базирани на класически прототипи. Тази форма до някаква степен е въодушевена от римския саркофаг, някои ранни екземпляри имат сцени, илюстриращи световната готика, романса на розата. Темите на картините от 15-ти век, като Раждането на Девата (1485-94, Санта-Мария Новела, Флоренция) от Доменико Гирландио, подсказват богатството на жанра, идеите при гравирането и употребата на орех вместо дъб (дъбът е предпочитан в по-ранните периоди) представят висока креативност през 15 век. Прилага се по-голямо разнообразие от форми, повече орнаменти, отколкото в ранните периоди. Съживява се тенденцията на сгъваемите столове, със седла от кожа или тапицерия, те са с гравирани облегалки и вместо крака имат гравирани панели.

Франция. Във френската мебел от 15. в. може да се открие дори по-богата декоративност, която доказва влиянието на Италианския ренесанс. Дворците на Франсис I и неговия син Хенри II включват италиански художници, които довеждат Ренесанса във Франция. По време на царуването на Хенри II, архитектът Жак Серсо предлага нови дизайни. Сложните му интерпретации на класически мотиви се използват за декорации на мебелни панели в новия стил на Ренесанса. Голяма фигура за времето си е Хуго Симон, който публикува внушителен списък с дизайни, представящи творби с голям вкус и гравюри. Отделните примери доказват новото разбиране на класическата форма. Устремът на дизайнерите от 16. в. пренася същия стил в 17. век. Характерните маси с тънки прави крака и столове с облегалки от панели, изработвани към 1560-70 г., продължават да се изработват и след 1600 г. През първата декада на 17-ти век стават промените в дизайна трудно забележими. През 1610-43 г., през царуването на Луи XIII-ти мебелните форми следват моделите от 16. век, но по-деликатно и се увеличава използването на абанос и инкрустации от черупки на костенурки.

Англия. Английският Ренесанс предлага по-опростен от френския дизайн. Характерни са по-малко гравираните, елегантни детайли, по-проста декорация и по-стилизирани детайли. Дъбът продължава да бъде основното дърво за мебел в Англия през 16. век.

Холандия. Интересът към дизайна е документиран в няколко публикации от 17. век. Две книги за дизайн с голямо влияние в ранния 17. век се публикуват в Амстердам от Ян Вредеман ди Врие ( 1527-1604 г.) и Криспин ван ди Пассе (1565-1637 г.). Холандските майстори на шкафове създават мебели по-близки по дух към произведенията на английските творци, отколкото към френските. Холандците са били консервативни и дизайна на Ренесанса е все още популярен през 1650 г. и по-късно. Една специална форма – гардеробната, с висящите корнизи, които го заобикалят и с триизмерни врати, заради апликацията на издадени отливки, е типично холандска и се използва за дълъг период от холандските заселници в Северна Америка. Холандският пример, най-вероятно заради издадените книги за дизайн, се забелязва и в мебелите на Северна Европа, макар всяка област да създава отделни дизайни, като популярна форма.

Испания. В Испания влиянията са по-разнообразни. Новите идеи на Ренесанса се отразяват и на дизайна, но се намесва и традицията на Мурите. Макар, че Испания от дълго време е свободна от пряката връзка с Изтока, деликатните гравюри върху плочки и кожа, както и смелите комбинации на дърво, желязо и злато (или позлата), остават популярни до 16. и 17. век и показват силното влияние на Мурите.

Китайски мебели от династията Мин.

Периодът 17. век е време на нарастващ космополитизъм. Търговските пътища са открити век по-рано, като стават източник за нови идеи и материали. Времето 16. и 17. век е идеално за Запада да открива китайската мебел, тъй като през династията на Мин (1368-1644 г.) китайската мебел бележи висоти. Високи шкафове, елегантни маси, столове и пейки са типични за периода. Използват се скоби и планки за укрепване и се добавят специални декоративни елементи – доказателство за това, че майсторите на мебели вече имат солидна представа за красотата на дървото. Ориенталската декорация е добре известна през 17. век, вероятно оказва влияние върху по-късния дизайн в Западна Европа (лакираните сандъци се използват много в тази част в началото на 17. век). Много екземпляри имат позлатени поставки, които се изработват и лакират според новите виждания на Запад, за да се пригоди лакираната ракла (или сандък) към новите вкусове.

Следва продължение…